Ремонтът на покрива трябва да започне още преди да се е появил някакъв видим проблем. Ако сте допуснали покривът ви да протече, това означава, че години наред за него не са полагани никакви грижи. Един протекъл покрив може да се сравни с автомобил, който отказва да запали или се поврежда по средата на пътя, и то в най-неподходящия момент. Това не би се случило, ако са извършени предписаните технически прегледи, обслужвания и профилактични ремонти. Така е и с покрива.

Покривът, като всяко друго човешко творение, веднага след построяването си започва да старее и неизбежно да се руши. Колко бързо ще се случи разрушаването, зависи от различни фактори като конфигурация на покрива, качество на използваните материали и труд и в голяма степен от усилията и грижите, които полагаме за поддържането му в добро състояние. Не е логично да очакваме един покрив да работи безпроблемно десетилетия наред без никакво техническо обслужване. В какво се изразява едно такова обслужване? Минималното и задължителното, което трябва да се прави за покрива, е поне веднъж годишно – есен, след листопада – да се почистват улуците от боклуци. Ако това се прави не от случаен, а от квалифициран човек, то той ще огледа общото състояние на покрива. Ще установи как се държат керемидите, капаците по била и маи, състоянието на уламите, на обшивките при капандури, табакери, комини, бордове и т.н. Ще отстрани някои дребни проблеми като свлечени или строшени керемиди и други подобни. Така ще имате представа за текущото състояние на покрива, ще избегнете до голяма степен изненадващи течове, загниване на носещата конструкция и ще имате ориентировъчна представа за момента, когато ще се наложи да ремонтирате сериозно покрива си.

Сериозните покривни ремонти могат най-общо да се разделят на два вида. При единия се подменя само покривната хидроизолация (керемидите), а при другия освен хидроизолацията се подменя и носещата конструкция. Ако се върнем към сравнението с автомобилите, то първият вид ремонт може да се оприличи на пребоядисване на купето или основен ремонт на двигателя, докато вторият си е аналогичен на покупка на нов автомобил. Ясно е от пръв поглед, че разликата в цената на двата вида ремонт е значителна. Кога да се подмени само хидроизолацията и кога е препоръчително цялостно обновяване на покрива, включващо премахване на старата и изграждане на нова носеща конструкция, зависи от конкретния случай. Съществуват сгради с перфектни дървени покривни конструкции, изпълнени последователно от дялани иглолистни греди с големи сечения, изградени по всички правила на строителното изкуство. Такива конструкции не се нападат от дървояди, защото старателно е отстранена кората, а при дялането брадвата разнася смолата и обмазва и запечатва външната повърхност на гредата. Ако ви се наложи да срежете такава греда, ще се уверите колко добре тя е запазена от проникване на инсекти. Но за жалост тези примери не са много. Като правило дървените покривни конструкции, особено при еднофамилните жилищни сгради, са правени с каквото има като материал. Често това са греди с малки сечения от разваляни стари постройки, както и необработени кръгли сечения от иглолистна или широколистна дървесина, от които дори кората не е обелена. Такива конструкции са нападнати от дървояди и на много места загнили от стари течове, появили се като следствие от некачественото изпълнение на покрива и липсата на регулярна поддръжка. Така се стига до състоянието на „акумулирана бедност”, което наблюдаваме често по сградите и покривите около нас.

Ако дървената покривна конструкция е в добро състояние като по-горе описаната, е съвсем нормално да се подмени само износената хидроизолация (керемидите), да се добави топлоизолация, покривни прозорци и други подобрения, за да приведем покрива в съвременен вид и да му вдъхнем още няколко десетилетия живот.

По-сложен е случаят, когато е наложително да се подменя и покривната конструкция на сграда, която се използва – в нея живеят хора. Подмяната на конструкцията означава премахване на старата и изграждане на нова такава, означава разпокриване на сградата и превръщането й за няколко дни или седмици в кабриолет. Логично е за целта да се избере подходящ сезон. Най-удобно е това да стане през лятото или ранната есен, като се търси период на устойчиво сухо време.

За да ускорят процеса и намалят стойността на работите по ремонта на покрива, собствениците са склонни на компромиси и се опитват да прилагат „хитрости”, търсейки приложение на сравнително нови покривни материали. Какво имам предвид?

По отношение на дървената покривна конструкция - вместо радикална подмяна се предпочита подмяна на загнилите части. Този подход е крайно компромисен по няколко причини. Първо – никога не сте сигурни, че сте подменили наистина всичко, което е трябвало. Няма никаква гаранция, че елемент, който на външен вид изглежда прилично, не е всъщност компрометиран от гниене или дървояди. Второ – да се подмени основен носещ елемент като било, маиа или улама, е технически доста сложно и без гарантирано перфектно качество. И трето, но не на последно място – старите конструкции са с недостатъчна според съвременните норми носимоспособност поради малките сечения, от които са изградени. За да се преодолее този проблем, се търси приложение на по-леки покривни хидроизолационни материали като ламарина или битум. Така се постигат едни съмнителни от функционална и естетическа гледна точка резултати и по същество се продължава движението по спиралата на „акумулираната бедност”.

През последните десетина-петнадесет години покрай отварянето ни към света и глобализацията в страната ни се появиха множество новости, които не подминаха и покривното строителство, като се изразяват основно в употребата на нетипични за нас хидроизолационни материали. България исторически е повлияна от гръко-римската средиземноморска строителна традиция и практика. Това при покривите най-общо означава червени керамични керемиди. Тези керемиди отначало са едноулучни (старобългарски, турски – типични например за Копривщица), по-късно постепенно изместени от фалцови профилни (марсилски – прилагани повсеместно в страната). В този дух керемиди, и то с характерния каремиденочервен цвят, са и употребяваните все по-често напоследък бетонови керемиди, които имат разновидности с нисък и висок профил и успешно заместват както марсилските, така и едноулучните керамични керемиди. За тях обикновено погрешно се мисли, че тъй като са от бетон, са по-тежки от керамичните. Това не е вярно. Бетоновите керемиди натоварват покрива колкото марсилските и са значително по-леки от едноулучните. Керамичните и бетоновите керемиди са от един ценови сегмент, който може да бъде определен по-скоро като нисък.

Има още един типично български покривен материал – каменните плочи (тикли) присъщи за балканските ни селища като Трявна, Троян и др.

В архитектурата има едно правило, което гласи, че трябва да се работи с местния материал и съгласно местната традиция. Когато то се спазва, се съхраняват хармонията и ритъмът, звученето на даденото населено място. Когато се нарушава, резултатите обикновено не са добри. Така например каменните плочи от Троян, донесени в София (каквито примери съществуват), звучат донякъде фалшиво и преднамерено, дори дразнещо.

Подобни са нещата и с „новостите” от чужбина. Каменните шисти, типични за Париж, стоят непривично в България, а в Русия преобладаваща част от покривите са от поцинкована ламарина, което е в съответствие с тамошните климатични особености. Битумните материали, сегментни и особено рулонни са колкото близки за американските, толкова далеч от нашите традиции за покриване на скатни покриви.

Практиката показва, че при ремонта и особено при изграждането на нови покриви се забелязват две основни тенденции. Едната е покривът да се направи много здрав и дълговечен, макар и скъп, а другата е той да е много лек и най-вече евтин. Пример за първата тенденция е покрив, изграден от дъбов дървен материал и медна ламарина за хидроизолация. При него ребрата, дъсчената обшивка и хидроизолацията се дублират, а за крепежи се използват само медни гвоздеи. Целта е покривът да работи без сериозен ремонт 100 и повече години. Пример за втората тенденция е изграждането на покрив с кръгли сечения с диаметър до 8 см и хидроизолация от битумен материал или листове поцинкована ламарина. Ясно е, че и двата варианта са крайни и нито единият покрив ще е по-траен от пирамидите, нито другият ще е на цената на полиетиленово платнище. Истината, както обикновено, е някъде по средата и тя гравитира около традиционните за нашите покриви керамични и бетонови керемиди. Ако има някакви отклонения от златната среда, добре е те да са в посока на известно в рамките на приличието оскъпяване с цел постигане по-добро качество, отколкото обратното. Какво имам предвид? Ако ламаринените обшивки на вашия покрив са сравнително малко (обикновено е така), то добре е те да се изпълнят не с най-евтината поцинкована ламарина, а с някакъв по-дълговечен и благороден материал, защо не и с мед например. Една такава инвестиция, макар и неголяма по размер, ще увеличи значително живота на покрива и ще направи по-евтини бъдещите ремонти.

За да стъпим на земята, нека се обърнем към съвременната европейска практика, която скоро ще бъде въведена и у нас. Става дума за така наречената паспортизация на сградите. Според европейските изисквания всяка сграда трябва да има паспорт, в който да е отразено състоянието й и да са предписани регулярни ремонтни дейности. По паспорт покривните конструкции подлежат на саниране през период от 20 години. Това е ясно видимо в европейските градове. Ако погледнете към покривите на един такъв град, ще ви направи впечатление, че те са „изпънати” и чисти, сякаш са правени вчера. Е, най-вероятно не са правени вчера, но при всички случаи са санирани поне веднъж в последните години.

От около десетина години на пазара на покривни материали се появиха така наречените покривни системи. Система ще рече, че се продават не само обикновени керемиди и капаци, но и специални такива като например вентилиращи, странични и снегозадържащи керемиди, начални капаци и тройници и др. подобни. Освен това системата се допълва от многобройни аксесоари и принадлежности, които изключително много улесняват изграждането на един съвременен покрив. Такива са различни подпокривни дифузионни фолиа, улами и табакери, материали за връзка между покрива и стени или комини, стъпала за безопасно и сигурно ходене по покрива, различни варианти на приспособления за снегозадържане и т.н. „Система” не на последно място означава и това, че всички елементи са разработени от развойни звена на производителя, съгласувани са помежду си и са проверени в практиката. Отпада необходимостта от пригаждане и натъкмяване, всички съставки на системата работят перфектно една с друга. Това са накратко предимствата на системния подход при изграждане на хидроизолационното покритие на покрива.

След като вече е определена степента на радикалност на ремонта и е избрана система за хидроизолация, следващата стъпка е избор на изпълнител. На пръв поглед проблемът не е сериозен, имайки предвид намалената активност в областта на строителството, но не е точно така. Казано е: „Мнозина звани, но малцина призвани”. И още: „По делата им ще ги познаете”. Въпросът е как да намерим призваните, защото, ако по делата разберем, че не стават, е вече малко късно. Качвал съм се на доста новопостроени покриви, които са изпълнени с, меко казано, незадоволително качество и за да се отстранят недостатъците, би трябвало всичко да се демонтира и да се монтира пак, като някои от елементите на системата се закупят отново. Такива „специалисти” ми приличат на онзи автомонтьор, който като разглоби двигател за основен ремонт и го събере отново, му остават половин кофа „ненужни” болтове, гайки и части. За да се избегнат подобни неприятности, трябва да се разчита на професионалисти в областта на покривното строителство. По прин-цип прието е хората, които изпълняват грубото строителство на една сграда, да изпълнят и покривната конструкция и полагането на покривната хидроизолация. Този подход обаче е вече остарял и неправилен. Не е едно и също да правиш кофраж и да изпълняваш дървена покривна конструкция. Сериозна е разликата между изпълнението на зидарии и полагането на покривна система. На тези хора им се налага да правят покривна конструкция веднъж на година или дори по-рядко. Ако на две сгради се полагат различни покривни системи – да речем, на едната битумни, а на другата бетонови керемиди, то се оказва, че такъв човек работи с конкретната покривна система веднъж на три или четири години, а ако се отчете текучеството – и по-рядко.

Затова търсете професионалистите, тези, които се занимават само с изграждането и ремонт на покриви. Такива майстори често за година работят по десетки покриви и са далеч по в час с покривното строителство и покривните системи.

Особено подозрителни лично за мен са пенкилер „майсторите”, които забождат с кабарчета по дърветата в София рекламни листчета с голям надпис РЕМОНТ НА ПОКРИВИ. Ако прочетете написаното с по-дребен шрифт отдолу, ще разберете, че тези хора могат всичко в строителството, както те пишат „От А до Я”. Могат и шпакловки, и сухо строителство, и настилки, и облицовки, и боя, и каквото изобщо се сетите. Има и псевдоспециалисти, които предлагат ако не да извършат цялостен ремонт на покрива, то поне да подменят отводнителната система или да отстранят евентуално някой теч. За тях съм сигурен, че ако свършат работа за 5 лв., ще направят беля поне за 20. При тях с особена сила важи максимата „Където е текло – пак ще тече!”.

Как все пак да откриете професионалистите и призваните? Ами с питане и разговори. Поискайте да видите предишни изпълнени обекти, срещнете се и поговорете с техните собственици и ще добиете много точна представа за вашия кандидат-изпълнител на покривни работи.

Ремонтът на покрива е неизбежен подобно на смъртта и данъците. Затова всеки сериозен стопанин (собственик) трябва да мисли и да се готви за него, защото рано или късно ще му се наложи да мине през приключението РЕМОНТ НА ПОКРИВА.