Коминът е елемент от сградата, за който не се сещаме често и не си говорим всеки ден. Ако ли пък се сетим, то е защото ни създава проблеми или се кани да ни създаде – не работи добре (не тегли) или се е наклонил и се готви да падне. Има една стара приказка: „Ако коминът не тегли – ще тегли чорбаджията.” Вие колко коминочистачи познавате? Аз лично познавам само един. Парното и електрическото отопление направиха коминочистачите изчезващ вид и от много години вече човек не може да пипне коминочистач за късмет. Коминочистачи почти няма, но комините си стърчат над покривите. Вярно е, че голямата част от тях, особено при старите сгради, са неработещи.
Комините са канали, предназначени да отведат газовете, които се образуват в горивните камери на отоплителните уреди (печки, котли и камини). Ако са изпълнени добре, комините предизвикват вертикално въздушно течение (тяга), вследствие на което газовете се изтеглят бързо нагоре. Тягата се дължи на разликата в температурите на чистия въздух и отвежданите газове. И отлично изпълнен комин би могъл да работи лошо при горещо и тихо време. Тягата силно зависи от размерите (сечението) на комина, от височината му и от разликата между температурите на огнището и външния въздух. За по-добра тяга допринасят няколко фактора, които накратко се свеждат до следното: коминът трябва да е прав – без чупки и наклони, вътрешните стени на комина да са максимално гладки, да не се променя сечението, както и да се предпази коминът от охлаждане.
Важно е да се знае, че различните шахти, колектори и вентилационни канали не са комини.
Сечението на комините обикновено е квадратно, но може да е правоъгълно или кръгло. Размерите му зависят от големината на огнището, което обслужва. Най-малкото допустимо квадратно сечение е 14/14 см, а ако е кръгло – диаметър 14 см. Тези размери след измазване отвътре стават съответно 12/12 см и диаметър 12 см.
В специализираната литература са описани повече от двадесет правила за изграждане на комини, но аз ще коментирам само тези, които касаят санирането на комини.
Комините се ремонтират или аварийно – когато са в лошо състояние и не работят добре, или когато се прави общ ремонт на покрива.
Какво ще видите, ако се качите на покрива на една 60- или 80-годишна сграда? Много комини с различна големина – понякога десет и повече. Голямата част от тях са неработещи. Но защо са там? Защото в миналото, когато отоплението е ставало само с печки на твърдо гориво, е трябвало по правило всяко помещение в сградата да разполага със самостоятелен димоотводен канал. Разумно е при ремонта на покрива да се премахнат тези от комините, които не се използват и няма изгледи да се използват в обозримо време. Така радикално се премахват и всички вредни последствия от просичането на покривната повърхност. Под премахване имам предвид да се раззида неработещият комин на височина около 20 см под керемидите. Така, ако някога се появи неотложна нужда от използването му, той сравнително лесно може да бъде възстановен.
Какво правим с комините, които работят и остават на покрива, зависи от конкретния случай и от реалното състояние на комина. Коминът е деликатен и строен елемент от сградата. Той е стъпил на хоризонталната таванска плоча и стърчи над нея 3–4 м, като преминава свободно през дървената покривна конструкция и керемидите. Това го прави уязвим от падане. Комините падат първи и при сравнително леки земетресения. Освен това коминът е и елемент, който работи при много тежки условия. От една страна, са горещите газове, преминаващи през него, а от друга – атмосферните влияния: горещина, студ, лед, вятър, дъжд и ултравиолетови лъчи. Тези тежки условия предопределят изискването при изграждането на комини да се използват само качествени материали. Доколкото в случая говорим за стари, съществуващи тухлени комини, материалите за изграждането им са тухли, варов разтвор и бетон. Тухлени комини се зидат само с добре изпечени, плътни единични тухли. Не се допуска употребата на решетести такива.
Добре изпечената тухла издава ясен звук при удар с чук, звъни като камбана. От съществено значение е, че при изграждането на комините трябва да се използват цели тухли, а три четвърти – само там, където превръзката го изисква. Половинки и по-малки парчета трябва решително да се избягват, защото намаляват здравината на зидарията. По правило комините не трябва да „дишат”. Те трябва да се зидат много грижливо – плътно и с достатъчно разтвор, така че всички фуги между тухлите (включително вертикалните) да са добре запълнени и коминът да се измаже гладко отвътре. Особено внимание трябва да се обръща на стеничките между отделните димоотводни канали, така наречените езици, защото смесването на въздуха между отделните коминни канали пречи на тягата им. Измазването отвътре става успоредно със зидането. В подпокривното пространство коминът задължително се измазва и отвън. Разтворът за зидарията и мазилките е варо-циментов с висок клас на якост, сиреч не се пести от цимента. Най-отгоре върху зидарията се излива стоманобетонов пояс с височина 10–15 сантиметра. Бетонът на пояса също трябва да е с висок клас на якост.
Някои от старите комини са зидани със слаб варов разтвор и вследствие на циклите замръзване–размръзване са се наклонили. Това накланяне обикновено е на север, защото от южната страна въпросните цикли са повече. Такъв комин трябва да се раззида ако не до таванската плоча, то поне до керемидите и да се възстанови. Новото зидане на комина става по описания начин, като не бива да се забравя, че с оглед противопожарната сигурност всички дървени части от покривната конструкция трябва да бъдат отделени най-малко на 10 см от външната страна на комините.
По-често коминът е частично разрушен във връхната си част и в някаква степен, ако е измазван, е разрушена мазилката. Тогава се подновява разрушената зидария и се възстановява мазилката. Възниква и въпросът: Колко висок трябва да бъде коминът? Височината му зависи от билото на покрива и от отстоянието на комина от билото, от наличието на други високи сгради наблизо и от посоката на преобладаващите ветрове. Коминът се извежда най-малко 40–50 см над покривното било при хоризонтално разстояние до билото не по-голямо от 150 см; при разстояние от 150 до 300 см от билото височината на комина може да се изравни с билото; при разстояние над 300 см височината на комина може да е до 10 градуса под билото, но коминът трябва да стърчи поне 140 см над керемидите.
Съществен недостатък на старите тухлени комини е липсата на стоманобетонов пояс на върха на комина, което води до разрушаване на най-горните тухлени редове. Такива пояси или „шапки” се появяват по комините някъде през 60-те години на миналия век. Изпълнени най-често неправилно – без водобран и от нисък клас бетон, – в момента те са разрушени от леда и често опасни – готови да паднат. Отделен е въпросът, че в литературата някои автори застъпват мнението, че водобранът на такава шапка е със съмнителна естетическа стойност и влошава тягата на комина. Безспорно е обаче, че стоманобетонов пояс на върха на комина е задължителен, а водобранът на пояса може да се избегне, ако се направи същинска шапка на комина. Добрата практика в случая е да се излее стоманобетонов пояс наравно с тухлите, без водобран, а върху него да се анкерира метална шапка. Шапката трябва да е достатъчно висока и широка. Висока дотолкова, че ако се наложи, коминочистачът да може да работи по комина, без да е нужно да се сваля шапката, и широка поне 20–30 см повече от комина, за да го брани уверено от дъждовните води.
Шапката е завършекът на комина и има практична и естетична функция. И в старата българска архитектура комините най-често се покривали или задънвали отгоре, а се отваряли отстрани. Така коминът не може да бъде „запушен” от вятър и се предпазва от проникване на вода при дъжд.
Същински шапки имаше някога на оджаците на старите селски къщи до 40-те години на миналия век, а в градовете преобладаваха керамичните шапки за комини. И сега могат да се видят чудесни примери за шапки на комини в Родопите – от Чепеларе до Мелник. По-късно в епохата на социализма шапките изчезнаха за известно време и започнаха да се появяват пак след 80-те, но вече като реминисценции на родопски комини. Сега ако се огледате, ще видите по комините на сградите голямо разнообразие от видове като материали и форма същински шапки. Има бетонови, керемидени и метални, плоски, двускатни, полукръгли и други шапки. Най-подходящи са металните шапки, били те от черни или цветни метали. Те са сравнително най-леки и благодатни по отношение на форма и вид. Предполагат само сухи монтажни работи и могат да са достатъчно естетични. Керемидените шапки, които наподобяват родопските, са по-скъпи и трудни за изпълнение, свързани са с мокри процеси и са значително по-тежки. Освен това рядко подхождат като визия и дух на една съвременна сграда.
Друг недостатък на старите тухлени комини е това, че не са достатъчно топли. Единичната тухла с дебелина от 12 см е недостатъчна като топлоизолация и това води до образуване на много конденз във връхната част на комина и влошава тягата му. За да се избегне това, при саниране е добре такива комини да се топлоизолират отвън с поне 5 см ефективна топлоизолация.
Много от старите комини не са измазвани в частта си над керемидите и зидарията се вижда. Когато обаче такъв комин е изпълнен с качествени тухли, с достатъчно силен разтвор и фугата е плътна и добре обработена, той се държи отлично във времето, не се разрушава, а и естетически с нищо не дразни окото. Ако топлоизолираме отвън комина, се появява въпросът какъв да е цветът на финишната мазилка. Правилното мислене в случая е, че коминът е част от фасадата, която прорязва покрива и излиза над него. В този смисъл най-логичният цвят на комина е цветът на фасадата.
При санирането на един комин задължително трябва да се обнови и обшивката му. Обшивките на старите комини обикновено са изпълнени от поцинкована ламарина и от годините са ръждясали или дори напълно изгнили. Замисляли ли сте се какви са били обшивките около комините на старите сгради преди 200 години, когато не е имало поцинкована ламарина? По катедралите и църквите за целта са се използвали оловни листове, но по селските къщи обшивката е била от глина и кравешки изпражнения, като всяка пролет и есен е трябвало да се „освежава”. Сега обаче освен различни видове ламарина – поцинкована, медна, цинкова, оловна, за обшивка се използват и специални ленти на битумна основа. Тези ленти са трислойни – горният слой е за защита от ултравиолетовите лъчи, а по средата е вградена алуминиева мрежа за здравина. Широки са около 30 см и са придружени от профилирана алуминиева лайстна, която се дюбелира към комина по горния край на обшивката. Така тази лайстна образува своеобразен фриз по горния край на обшивката и позволява надлежно да се уплътни фугата между обшивката и стената на комина с хидроизолационен материал. Коминните обшивки независимо от вида си обикновено са високи между 15 и 30 см по стените на комина и около 15 до 25 см широки хоризонтално под керемидите. Има обаче и случаи, особено при битумни хидроизолации, когато обшивките са ненужно високи – почти до средата на комина, – и тогава изглеждат като човек, който си е загащил панталона почти до гърдите. Това е доста съмнително както от функционална, така и от естетична гледна точка, защото, ако обърнете внимание, през зимата покрай комините никога не се образуват преспи и навявания. В този смисъл по-ниските обшивки изглеждат по-добре и са достатъчно функционални.
През 60-те и 70-те години на миналия век комините масово се използваха за закрепване към тях на телевизионни антени. Тази нужда вече не съществува, но днес има друга по-разумна тенденция. Като най-високи точки на покрива комините и техните шапки се използват от съвременните системи за мълниезащита. Към тях се закрепват малки шпилове, високи около 50–60 сантиметра над шапката, и така комините стават елегантна част от системата за мълниезащита на сградата.
При нови сгради все по-рядко се изпълняват тухлени комини. От няколко десетилетия вече за зидане на комини се използват коминни тела от сгуробетон или само от бетон, широко предлагани на пазара. Те са с малка дебелина на стената – само 4 сантиметра, и задължително се обзиждат с единична тухла в частта над последната плоча. Съвременната тенденция е при изграждане на комините да се използват керамични коминни тела, в които се вграждат и топлоизолират метални тръби от неръждавейка. Но това вече е друга тема.
Коминът е претърпял дълго развитие от проста дупка в тавана на колибата до днешното високотехнологично съоръжение, вградено в съвременната сграда. Той безспорно ще продължи да се развива и променя и да ни служи незабележимо и занапред.
